автор: apostola

Онкакто тъпча пътя си до днес,
аз все на теб се уповавам.
И все, като изгубен в тъмен лес,
аз твойто име назовавам.

Роди ли ми се някаква мечта
на тебе скришом се надявам.
Загубя ли си някога речта
със твоя помощ пак ще вдявам.

Когато болест пак ме повали,
очите ми във теб се вглеждат.
Когато дъжд пороен завали,
косите ми към теб поглеждат.

Когато даже ме настигне зло,
на тебе пак се аз подпирам.
Когато ми се скърши и крило,
аз твойта помощ пак избирам.

И тръгвам даже с тебе окрилен
към близкото квартално тото.
Макар тиража да е провален,
оставаш ти за мене мото.

И уж си все невидима за мен,
а цял живот със теб живея.
Със теб кураж ме движи всеки ден.
За теб, Надеждо, аз лилея!