автор: Rodenavlotos

Изтръгнах ядката на орех. Гладна бях.
Задоволих насъщния си. А не трябваше.
Да оскверняваш нечия сърцевина е грях.
А ние се редуваме да се ограбваме.

Не ни задоволява да се наслаждаваме.
Не лъскавото- скритото под кожата е
това, което искаме да притежаваме
и ровим, ровим вътре със върха на ножа,

разкъсваме със зъби, смучем соковете,
растем и се напълваме с увереност,
че сме достигнали душата на дълбокото,
че заешката дупка сме намерили

и най-накрая ще разбулим парадигмата
кои сме всъщност и къде отиваме,
чрез ехото от болката на чужди стигми
и с жалката наивност, че сме живите.