автор: shtura_maimunka

Щом вечер заспивам без теб,
започва най - дългото време -
свито в утроба дете
с мисли впрегнати в стреме.

Щом вечер заспивам без теб,
към дните красиви се връщам.
Нощта ме повива с криле -
вместо теб тя ме прегръща.

Щом вечер дишаш до мен
не мога дори да сънувам.
Не чакаме новият ден...
и не спираш да ме целуваш!

Бъди всяка вечер до мен!
Мен ми стига до тук самотата,
от обич така окрилени
да чуем песента на сърцата.