автор: angar

Кратунци беше славно и богато
селò, когато кмет му беше Катю.
Следеше той със хъс и страст голяма,
в селото жител мързелив да няма
и никой да не се разхожда празен -
защото всеки мързел е зарàзен.

В Кратунци всеки жител нещо гледа:
кой пуйки, кой прасенца, кой говеда,
градина със овошки, и пчелини,
или бостан със пъпеши и дини ...

Ангар единствен ни градина гледа,
ни пуйки, ни прасета, ни говеда.
За селски труд не мисли и нехае,
а от какво живее – той си знае.
По два дни седмично в града се шляе,
в останалите – в село се мотае.

Сега къде е – в кръчмата на Тея.
А приставът на входа се показва,
отива до Ангара и му казва:

- Ангарче, кметът ми каза: “Иди,
открий Ангар и ми го доведи.
Ако “Защо му трябвам?” те запита,
кажи му: “Искал нещо да те пита!””

- Ангаре, - казал кметът. - Ще прощаваш –
кажи ми от какво се препитаваш?
Не казвай само, че от стиховèте!
Защото даже варненски поети,
които пишат всеки ден куплети,
(по някои от тях и песни пеят),
от стиховè не могат да живеят.
А при това те са поети харни,
не като тебе – тъпи и бездарни!
Боя се, че ще почнеш да крадеш,
и някой бой голям ще отнесеш!

- Как си могъл да го помислиш, кмете –
това, че може да краде поетът!
Той може да открадне хубавица,
но не и ядене, не и парици.
За да крада, аз трябва да съм луд!
Изкарвам си парите с ум и труд –
с печалбите от òблози живея.
Без да се хваля, но успявам за неделя,
по 200-300 лева да спечеля!

- Ангаре, пак ли глупости ми пееш –
от òблози не можеш да живееш.
Веднъж познаеш, друг път ще сгрешиш.
И непременно ще се разориш!

- Като не вярваш, да се обзаложим.
На по сто лева бас ще ти предложа.
Какъв сме днеска ден – днес е неделя.
На бас се хващам, че до другата неделя,
преди зад хълма слънце да залезе,
на задника ти цирей ще излезе!

- Съгласен!

Те си плеснали ръцете,
с което облогът бил сключен вече.

И почнал кметът аспирин да пие,
и всяка вечер дирника си мие.
То лосиони, то одеколони.
Изгладено бельо, изпрани панталони.
На огледалце, върху пода, се оглежда.
А кара и жена си да поглежда.

Кметицата се сърди и се цупи:
- Ай стига, докога ще ми се дупиш?
Добре, ще видя, но като спечелиш,
с парите нова рокля ще ми купиш!

Неделя привечер е. Кметът чака
Ангар във къщата му да довтаса,
да провери – и да приключат с баса.

Той идва. Кметът смъква панталона,
и към килима като се навежда,
насочва задника си към балкона,
а пък Ангар за цирей го оглежда.

- Не виждам, но е малко тъмно тука.
Смъкни си още малко панталона
и приближи по-близко до балкона…
Я още мъничко се приближи …
и малко повечко се наведи …
Не, няма цирей. Кмете - побеждаваш!
Стотарката напълно заслужаваш.
Аз басовете честно изпълнявам -
вземи парите! И те поздравявам!

- Видя ли се, че нищо не познаваш?
А се опитваш да ме заблуждаваш:
“Аз винаги от басове печеля –
по двеста-триста лева на неделя!”

- Защото аз наистина печеля!
Ела и погледни – там зад чемшира
каква “кратунска тройка” се намира.
Двамината са даскалът и попът.
А третият, със фотоапарата,
ако не го позна – е адвоката!

Защо съм ги извикал тука аз –
защото и със тях съм сторил бас –
и с тримата за по една стотачка:
че във неделя, малко преди заник,
ще им покажа голия ти задник!