автор: roza1

Ето, пак гоня вятъра. Бягаме,
като в много стара игра.
Аз се мъча да бъда светица,
той от дявола грабва рога.

Не й помня името вече..
Много зими валяха мъгли,
усмихвах очите на лятото,
есента не продума. Мълчи.

Днес настигнахме вишната.
Дишаме. Тежък бял аромат.
Потъна в душата ми вятърът,
ръсна вишната пролетен свят.

-------------------------------
Някой казват -Любов е! -
затова напролет цъфти.
А пък вятърът шета и сее
в сърцето ми нови мечти.

Ани Николова