автор: Rodenavlotos

И аз бях там, във приказката, ядох, пих...
а после джинът се прибра в бутилката си...
И ми остана само този непотръгващ стих,
на който, като някаква отвара билкова

прецеждам думите, за да останат силните,
а не удобните и не онези - гладките.
Прилича мозъчната кухня на родилно,
но рядко можеш да оприличиш на сладко

изплакалото във ръцете ти новородено.
Такова сбръчкано едно- мъничък трол,
червено...иска да се облече- студено е.
Но трябва първо и да се претегли голо...

Известно е- не е достатъчно да се роди,
то трябва на душата да е равнозначно
и трябва грамовете да са двайсет и един,
най-малко, за да чуеш да изплаче.