автор: vyatur

Щастлива бях с теб
с мечтите младежки.
С кълбото от дреб
изплитахме дрешки
на нашата любов
откакто се помним
под цветен покров,
макар и бездомни.

Но тя се яви
с цигара в устата.
С едно "Se la vi"
далеч ме запрати.
Иди! – казах аз –
щом толкова искаш.
В очи от топаз
смарагд да разискряш.

Дано твоя стих
да литне възбога.
Талант в теб открих –
влюбчив по природа.
Сърце отвори,
лепни светъл стикер.
Ще броя до три
и после: "Ай, сиктир!"