Сънувам мечтите на другите хора,
живея с чужди блянове и сълзи.
В мене е пусто поле и простора,
който очаква нови следи.
И как да посея когато изтръгнах
без жалост и последното цветче.
Винаги когато бягах и си тръгвах,
сплитах във косите си венче.
И нивята ми са пусти, зная,
но боли откъсването цвят по цвят.
И очаквах, без да осъзная,
градинар за моя малък свят.