автор: rumpel

Свалям свойте очила,
Там, във Райските владения.
Като мъничка пчела
съм потънала в забвение.
Времето ме преоткри,
на повърхността извади
сред еленови гори
всички мои листопади.
От калина лист червен,
сам във въздуха се рее.
И денят заесенен
с топъл глас звъни и пее.
Аз пък - златната пчела -
мелодично зажужавам.
Още с летни очила
взорът слънчев замижава.
И е светъл този свят,
по-щастлив дори от Рая.
Бог му ръси благодат
от небесната си стая.