автор: introvert

Тя си отива.
Няма значение дали
основателно - щом за нея е.
Искам да съзерцавам
картината в последния летен
дъжд (с дребни, обилни капки)
- да виждам как познатите
извивки на силуета се
превръщат в черти, черта,

а после в точка.

И когато я няма да си я
представя.

Тя си тръгва
и върху небцето ми
остава вкус на зряла
круша. Дива.

Който трябва да запомня.

(2013)