В очите на сърните пада мракът,
а старецът живот почуква с тежкия бастун
по сивите им бърни в ритъма на стих
на неопитна в страстта жена.
Гърдите на момичетата щръкват
във топлото очакване за пролет,
а гроздето се пръска от нега.
Прегракналите чайки пищят
и се гмуркат в ниското,
а предразнялата надежда
поляга ребром на пръстта
и чака кръст или молитва.
Дърветата опъват светлата си кожа
под косите лъчи на слънцето,
а косът важно трака трактат за любовта.
А тя е някъде във тъмното,
в очите на сърните, във капчиците пот
по бледите им хълбоци,
в дъжда, в росата, в облака
и повече във мен.
Не я жадувах, само чаках,
минутите скрибуцаха
като махало на часовник.
Прекъсна остарелите и похабени рими
и плисна светлина по листа.
Дойде със зимата, остана с пролетта,
дано не тръгне бързо.