автор: Rodenavlotos

Ще ти застеля пътя с пясъците на душата си,
така че бос дори да искаш да вървиш по нея.
Не я напускай, Ти, единственият й слушател,
отидеш ли си, тя ще занемее.

Проправиха си пътища през мене ветровете,
като копачи почнаха в скалата да дълбаят,
а после най-необезпокоявано нахлу морето
и всичко стана пясъци накрая.

И ето ме- брегът, по който ти сега вървиш,
събул обувките си, да усетиш ласките му.
Дори не знаеш, че отдолу някъде кърви-
отгоре само гларусите кряскат.

Лежа сега- Синайската пустиня пред Мойсей,
копринена, доколкото да не желаеш изход,
с миражи голи целия ти път напред осеяла,
а слънцето виси от грях по-ниско.

Спасение е корабокрушенецът за всеки бряг
и аз не мога да ти позволя да си отидеш.
До тука шест от божиите заповеди спрях,
сега и сянката ти ще вградя във мида.