Чакам гостенка много години.
Хляб омесил съм, вино наточил.
Искам привечер тя да намине
и да бъде на срещата точна.
Ще се гледаме право в очите,
стари спомени тихо ще нищим,
а когато от другите скрито
ме целуне, облечена в нищо,
ще забравя за хляб и лозници...
От целувката ще онемея,
и широко отворил зеници,
ще избягам завинаги с нея
със догаряща свещ във ръката,
осветявала пътя ми кратък.