автор: apostola

С перо се разхождам
по листите бели
и пиша задъхан
стиховните трели.
Избърсвам потта си
от лъснало теме
и сея във листи
лирическо семе.
И стихове никнат
в душата ковани.
А думи и срички
в живота са брани.
Под тези куплети
аз името пиша.
Зад него- стаена-
душата ми диша.
Не вярвам, че пиша
поезия вечна,
но знам от сърцето,
че тя е...човечна.