автор: zaltia

В тази приказка се разказва за псевдо прехода, в едно царство /всъщност приказна страна/.
Живеели си там спокойно хората в страната- богата на минерални извори, планини, реки, и море с прекрасни плажове...
За едно кралство-господарство...или казано по- просто- страната в която господарите крадяли, а народът се радвал.
Откъдето и да погледнеш...все си е приказка- за големи разбира се, но и децата взели да я разбират,
и да изчезват към други страни- не толкова приказни като тази от нашата приказка-/да им се чуди човек/.
Поне да бяха прочели до край приказката, финала нали се сещате е:
"Три дена яли, пили и се веселили..." който обаче в нашата приказка ще е:
"Ядене и пиене нямало /богатите го свършили/ затова- само плакали...и "лаяли" ама те,
"Кучетата лаят- кервана си върви"...така е в пустинята на прехода братя и сестри...какво пък, то и камила да си,
пак не е кой знай какъв келепир. Аз да ви кажа си мечтаех в приказката на живота да съм лъв- обаче си останах с мечтите.
И на яве, и на сън- все съм си куче. Даже понякога не лая...като видя голямата тояга...или като ме хранят добре.
Но това е друга приказка- приказката за кучето което лаело "избирателно" и по- добре да не смесваме приказките.
И да се върнем към нашата приказка другари и другарки...
В която, както народът от царството- кротко си живеел, много слушкал, сладичко папкал и спинкал,
изведнъж духнал от някъде Вятърът на промяната...и докарал /незнайно защо/ един преход, който всъщност бил
псевдо преход, и на който толкова много му харесало да бъде главен герой в приказката, че още си стои в нея,
и нито се променя, нито тръгва на някъде.
Но ние- другарките и другарите, станахме дами и господа- почти като в другите приказки.
И за да е по-интересна приказката, се започнаха едни игри на демокрация, партии, кръгове, фондации, и пирамиди.
Левите- от леви и богати, станаха леви и много богати.
Десните от десни и бедни, станаха десни и богати.
Златната среда пропадна- оказа се че златото е фалшиво.
Ами той- баща ми /Бог да го прости/ ми казваше:
- Усети посоката сине, и я следвай смело! Аз обаче нали съм си мързел, си викам:
- Не мърдай на никъде! Стой си в златната среда! Безпосочието е твоята посока! И така тихо си пропаднах в средата. Но това е друг филм.
Та така де- такива неща в приказката ни...хем завъртени, хем безсмислени...
И за капак от мен- /псевдо разказвачът/ известен финал от една стара, но истинска приказка, само че леко променен:
-Дай Боже, сляпо да прогледа!