автор: apostola

Ах, този славей сладкопоен
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява-
със себе си се сам надпява.
Скрит в ранобудни клони
със прибежки и поклони
пее пролетните песни
със извивките чудесни.
Репелтоара не повтаря
и сякаш с думи проговаря.
Винаги се крие във листака
и бис от другите не чака.
С песните си той се слави
и сладко утрото ни прави.
А от хората се крие оти
пее на изуст- без ноти.