Времето пак е мъгливо
в тази проклета земя
и в настроение криво
моята гръд онемя.
Вън тишината царува,
даже и птиците бягат.
Pазумът ред си купува,
ала оковите стягат.
Времето пак е дъждовно,
влагата костите дави.
Bсичко извозват редовно -
тук са с изтънчени нрави.
Тук всеки чарк функционира.
Щом се човекът износи,
частите пак реновират
без неприятни въпроси.
Времето тъжно и мрачно,
сякаш в редовен протест.
И на живот еднозначен,
длъжен си само oт чест.