автор: Drugiyat

То е живо ... някъде...

В очите на отлитащите птици,
в пресекналия дъх на утринта,
в отблясъците на морето.

Несбъднатото
то умира ... в теб...

Когато птиците отплуват в есеннта,
когато утрините се изпълнят с равнодушие,
когато мислите започнат да сивеят.

Но ако птиците достигнат до мечтите си,
ако във утрините те събуди неизвестността
и хоризонтът се разтвори в твоите гърди,
ти ще се върнеш във несбъднатия свят
и ще отвориш неговите порти.

Тогава птиците ще са стрели на радостта
и утрините катедрали на надеждата.

А твоята душа ще е душа на любовта,
приседнала на пътя към небето
и галеща тревите на отвъдното.