автор: Lucky68

Ми, бръмнах му! Така подадох газ,
та чак елите се втрещиха,
а зайците изпаднали в несвяст
за тапи, гъби в ушите си набиха
Но, чакайте!
Избързах с приказката аз!
Началото реди паважа
на туй що стана между нас
с горкия Вълчо! Ей сега ще ви разкажа!
Нали го знаете, един такъв-
самоуверен, зъл и уж че страшен,
но сврака дала му акъл
с червени шапчици да се закача!
Вървя си с кошничка в ръка.
Подскачат русите ми къдри,
ала до мене Харлей спря
доволен Вълчо се озъби!
-Червена шапчице, ще те кача
на моя Харлей! Много бърз е!
Мисля да те отвлека!
Да знаеш, скоро ще се стъмни!
- Знам, кретен - усмихнах се и аз.
Отдавна чакам тази среща,
тя, приказката, е една,
но тук ще стане друго нещо.
Оцъкли Вълчо ей така очи,
направо гръм го тресна,
а аз повдигнах пурпурни поли
и на мотора му се метнах!
Прошепнах:
- Вълчо, слушай ме сега,-
и във врата забодох му фуркетче-
мръднеш ли, те чака зла съдба,
пиши се - гушнал си букетче!
Червената ми шапка
си умря от смях-
рокерът бе станал трепетлика.
Газта със сила завъртях,
с ръка на неговата ръкавица!
-Спокойно, Вълчо! Няма да те ям!
И баба ти не ще да глътна!
Зад хълма чака ни Кума Лисан,
в хубавата горска църква!
Прости се с рокерския си живот!
С бирата, и с друми, с прахоляка!
Отвличам те за цял един живот
под бяла брачна стряха!
Не смей да гъкнеш, ни да спреш!
(пробождам те с фуркета!)
Ако в нова приказка решиш да ме ядеш,
да знаеш- ще замина с разказвача!