Изтънели от дърпане,
полупрозрачни като оризова хартия
за печене на кифлички,
крехки като стар пергамент
от младия свят,
плющят червените уши на мака
(самотно и нейде),
докато не прецъфти,
за да се превърне във лула
(сам в лодката).
Привет, Anonymous » Регистрация » Вход |
|