автор: ulianka

И както винаги ще кацне пролетта,
лозниците ще натежат от бременност.
Не се страхувам вече от смъртта.
И тя е като всичко друго - временна.

И хрупкав хляб ще бухне във пещта,
ще опне лятното небе палатката.
Не ме е страх, че тръгва младостта -
и тя е като всяка земност - кратка.

Вселенско правило - ще рукне есента
и сто кавала ще надуе зимата...
Но аз ще люшкам в скута любовта,
единствено създадена завинаги.