| С какви ли не рисунки причудливи
душата тук живота ми нашари.
Опитвах се с немирните моливи
да скрия всички сенки от кошмари.
Как с гумички - съмнения протривах
пътеките на страсти и несгоди.
И молех се ръката милостива
сама към същината да ме води.
Далеч от начертаните посоки
и лутане в копнежни диаграми.
Духа да гмурна в истини дълбоки
и нищо мисълта ми да не мами.
Творящата ми сила е оскъдна
да мине през стените от представи.
В реалността не мога да се сбъдна,
преди умът съня да изостави.
Не избор, упование предвежда
сърцето към забравени простори.
Разделям се с ненужната надежда.
И някой друг безмълвно ми говори.
А черновите - просто недописвам.
Замирам тихо в сетното си ложе.
Когато и началото е чисто,
добрият край е следствено възможен.
март-юли 2013
/онетеВсоп/
Публикувано от alfa_c на 19.03.2014 @ 18:59:27
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Добрият край" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Добрият край от missana на 19.03.2014 @ 21:08:32 (Профил | Изпрати бележка) | Браво на теб, лейди! Ето, че намери сили да излезеш от "любовното тресавище" и постепенно се завръщаш към изконния си стил. Късаше ми сърцето по едно време с тези многострадални любовни трели и сълзици, от които лъхаше единствено аромат на творческа немощ. Харесах този стих сам по себе си и като обещание за бъдеща развивка.
Твой доброжелател: Мисана |
Re: Добрият край от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.03.2014 @ 11:21:56 (Профил | Изпрати бележка) | Може да те разочаровам, но творбата ми е инспирирана именно от същият лирически, който присъства като светулково излъчване и във всички останали стихчета-било то тресавищни или просто израз на чиста радост.
Но това стихотворение и аз си го харесвам, защото изразява световъзприятията ми. Усмихнат и ползотворен ден и благодаря!
|
]
Re: Добрият край от missana на 20.03.2014 @ 13:47:50 (Профил | Изпрати бележка) | Неявното присъствие на нещо е едно. Тогава то сякаш не е самото то. Но когато е явно и разопаковано е доста разочароващо. Това ме е разочаровало, а не верността ти в любовта. Това ти качество искрено ме възхищава, защото рядко се среща у жените. Може би е присъщо само на богините! |
]
Re: Добрият край от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.03.2014 @ 14:25:07 (Профил | Изпрати бележка) | Виждам светлинката у всеки. Независимо в какви отношения съм и кой е насреща ми. Аз пък не помня да съм била разочарована от хора или факти в живота си, тъй като подхождам без очаквания за единомислие и прочие фактори. В мига, в който нещо почне да става значимо и важно за теб го губиш и то почва да те управлява. Затова е безпредметно да излизаш извън зоната на неутралитета. Вярно, имам предпочитания за какво ли не, но винаги ни се случва това, което е отражение на вътрешния ни свят и реакции. Ако настъпиш от гняв греблото, няма как да не те халоса. Така е и с по-фините реакции и чувства. Но малко изместих темата. Хм, богините...Според мен в света на Абсолюта съвсем не можем да говорим за подобни човешки категории и привързаности... Та моето не бих нарекла вярност, по скоро е радост, озарение и умиротворение, което не променя интензитета си, независимо от обстоятелства.
|
]
Re: Добрият край от roza1 на 20.03.2014 @ 09:11:38 (Профил | Изпрати бележка) | Когато и началото е чисто,
добрият край е следствено възможен.
Нямам думи..
Поздравления! |
Re: Добрият край от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.03.2014 @ 11:17:00 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Ани! Думите и извън конкретния повод са само улици без изход :) Истинността е безплътна и безпътна ;)
|
]
Re: Добрият край от Rodenavlotos на 20.03.2014 @ 12:40:00 (Профил | Изпрати бележка) | Този стих страшно ми напомни едни мои настроения преди две години и едно стихотворение, което бях нарекла Реанимация. Та и аз, като теб, подобно на Барон Мюнхаузен, след като се самоиздърпах за косите, успях да видя нещата в съвсем друга светлина.
Там имам едни такива редове:
"...Така започва първият ми ден
веднага след прераждането на душата
и, сядайки над празния й лист,
започвам да записвам ново лято,
приключила със старото начисто..."
Както казват мъдрите германци: Ende gut- alles gut!"
Поздрави, прегръдки и нека Пролетта бъде с теб!
|
Re: Добрият край от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 20.03.2014 @ 14:13:16 (Профил | Изпрати бележка) | Хей, зарадва ме. Всъщност стихчето е писано по зададена тема, но ме бе провокирала приятно. О, да Барон Мюнхаузен, едно от любимите ми произведения, вкл.и екранизираната версия. Интересно е това, което си споделила тогава, но в случая това, което аз съм изразила е като основа за финалното завръщане, което пък е основата на следващото стихче, което пуснах тук, инспирирано от твоето вчерашно. Иначе душата може все така хиляди пъти да се преражда, но ако промяната не е фундаментална това ново, не само преповтаряне на старото. А и този ни свят, предлага една доста ограничена действителност, макар и всяко лято да ни изглежда ново и различно(не говоря само за сезонното му проявление) Със сентенцията съм съгласна :) Никак не отказвам прегръдки :) А пролетта - нека е с всички ни, аз лично я приемам като едно пречистване и преобразяване, вътрешно предимно. Букетче от усмивки! |
]
]
Re: Добрият край от Radost-ina на 31.03.2014 @ 17:06:14 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави за стихотворението, лейди! И на мен ми напомни тук един мой стих, в който споделям: "Двама в тебе отдавна говорят, но един те събужда с тревога"... и т. н. Пожелавам нови и атрактивни вдъхновения! |
Re: Добрият край от ladyinblack (ladydream77hush@gmail.com) на 16.04.2014 @ 17:34:36 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Радваща! А, а, никакви тревоги повече не искам да надничат, еле в твоите творби. Вдъхновението е естествено състояние на изключително тиха екзалтираност, то е само полъхче на усмивка и сияние от блаженство. Само ние го обстрелваме с напрежения. :)
Светли и споделени празници! |
] | |