Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 244
ХуЛитери: 0
Всичко: 244

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПараклисите падат
раздел: Други ...
автор: apostola

Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?

Радостта за среща с него става
винаги жадувана жарава.
Стихнала, душата ми корава
в страх сега в хралупата остава.

Този рай,за който ме подготвя,
той дали е раят на небето
или той е тука чак дордето
Господ към земята ме закотвя?

Е ли адът рай и рая- адът,
щом в ортак съм с дяволи господни,
щом са нравите базкрай свободни,
щом параклиси в душата падат?...


Публикувано от alfa_c на 19.03.2014 @ 11:11:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   apostola

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.02.2024 год. / 03:22:35 часа

добави твой текст
"Параклисите падат" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Параклисите падат
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 19.03.2014 @ 14:46:52
(Профил | Изпрати бележка)
Наистина това са изначални и вечни въпроси, Апостоле. Мисля, че истинските стойности са отвът рая и ада. Още древните юдей са се въздигнали над тоя дуализъм поставяйки над всичко бога. Вероятно така им е било по-лесно, задавали са си по-малко въпроси и са живеели по-спокойно. Знае ли човек. Ако започнеш да задълбаваш в тая материя най-много да си докараш лош сън и дори нещо още по-неприятно.

В крайна сметка бог ни е отървал от това душевно терзание, като е поставил няколко прости и лесни за изпълнение правила, които ние всеячески се стремим да неизпълняваме. Защото сме най-печените пичове в Юниверса. А той ни гледа сеира, прехвърля си жизнената броеница в ръцете и леко се подхилва :)


Re: Параклисите падат
от apostola на 15.04.2014 @ 13:15:49
(Профил | Изпрати бележка)
Така е ,Лео! Но хубаво е от време навреме да си задаваме такива въпроси!Поне в поезията.
Благодаря за посещението! Хубав ден!

]


Re: Параклисите падат
от missana на 19.03.2014 @ 16:26:12
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна интерпретация даваш, Апостоле. Стефан Цвайг определя съвестта като лицето на Бог вътре в нас. Ти обаче я противопоставяш на Бог. Съвестта в твоя стих се оказва нещо по-висше и от Божествения контрол над морала:

"Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?"

За мен твоята позиция е достойна за размисъл. Още повече, че досега и през ум не ми е минавала.

Поздравление за този неочакван поглед към отношенията:

Човек - Съвест - Бог, разглеждани като върхове на един триъгълник!

С пожелание за пролетна ведрост и жизнерадостност: Мисана


Re: Параклисите падат
от apostola на 15.04.2014 @ 13:12:02
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Мисана, за хубавия коментар и оценката!
Много, много поздрави!!

]