автор: apostola

Съвестта въпроси ми задава...
Музата със стих ще ме накаже.
Господ тук дали ще се покаже,
щом поканите за рай раздава?

Радостта за среща с него става
винаги жадувана жарава.
Стихнала, душата ми корава
в страх сега в хралупата остава.

Този рай,за който ме подготвя,
той дали е раят на небето
или той е тука чак дордето
Господ към земята ме закотвя?

Е ли адът рай и рая- адът,
щом в ортак съм с дяволи господни,
щом са нравите базкрай свободни,
щом параклиси в душата падат?...