Знаеше партитурата наизуст.
Пръстите на дясната му ръка
се движеха по въображаем гриф.
Юмрукът на лявата
беше подпрял брадичката,
точно там, където цигулката
оставяше потния си отпечатък.
След концерта
остана последен в залата
(нямаше палто),
изправи се,
изтупа полепналите ноти
и настрои четвъртата струна
за въздушния бис.
Някъде хлопна врата
и гърбът му се напука –
като този на порцелановия цигулар,
който държеше четката му за зъби.