От години пълня своето море-
да могат лодкарите да плават.
А чувствата ми търсят брегове
хайвера си на тях оставят...
Светулки, вместо фар блестят
на лятото в полите топли...
Изгубихме се с времето, море,
пясъкът в часовника му свърши.
Ще преживея бури и мъгли,
единствено пустиня не желая.
Ще пълня с обич своето море -
да може любовта да оцелява.
Ани Николова