автор: apostola

Самота в очите ми потъва
и като огън в шепата гори.
В очните дъна със болка плува
и замрежва погледа дори.

В тъмно миглите ми се целуват
и се раждат мъжките сълзи.
От години думите гладуват...
Зимата по устните пълзи.

В самота разлистването чакам
с миризма на дъхави цветя.
Пролетния ветър ще дочакам
и със него ще пристигне Тя!