автор: flagumdei

Там, където е синьостта на синьото
и топлостта на топлината;
там, в различието между камъка и птицата,
във скока между шума и думата,
и там, където съществуващото е,
Там те очаквам.
Атомите в клетките ми знаят, че те има,
откакто са родени в началото на времето,
Пренесли са готовността за теб
в милионите си структури
преди
да ме съставят в тленния ми образ
и ще те помнят
после,
когато се превърнат в светлина,
когато топлината им смени адреса си
и ги сглоби за следващото съществуване.
А дотогава ще те чакам Там
и ще те търся, ще се припознавам,
ще греша,
ще тъна в отчаяния, ще се напивам от надежди,
и ще се вглеждам с безгласното си питане
в различните лица, очи, души, ръце.
Не, няма да се уморя да те очаквам
Там.
Понеже,
ако не за теб,
защо ме има?