автор: Rodenavlotos

В една от гънките на нощната си дреха
съм скрила тайната на нечие наличие
и само нощем предпазливо я открехвам.
След полунощ се осмелявам да обичам

и да се вслушвам във гласеца на утробата,
пресипнал от благочестивост и мълчание.
А сутрин бързо да прибирам в гардероба
невидими следи от мъжки длани.

И да се загръщам до врата във дрехата,
надянала стоте лице на своя ден.
с онази дяволски съмнителна утеха,
че не оставят белези мъжете в мен.