автор: ladyinblack

И взираш се в съня с очи премрежени
за онзи път, безследно заличения.
Копнееш да си бряг, а не безбрежие
и търсиш свобода в ограничения.
Измисляш си герои и премеждия,
нахлуваш с взлом през порти незтворени.
Рисуваш небеса за безнадеждните,
а в сянката си сам си пуснал корени.
Воюваш с думи, жаден за разбиране,
но мислите държиш неразтоварени.
Идеи – до една магнитизирани…
Не се ли умори от преповтаряне?
Изгубваш се в ескизите графитени.
Светът отвъд за изглежда безпонятиен.
А земният пашкул люлее дните ти -
самотен танц на милост и проклятие.
След огнения взрив отекват тътени.
И силови вълни в зова си трепетен
рушат стени. Към утрото запътени -
до „живата вода” извеждат слепите.