автор: apostola

Луна
засмяна, майска роза
и сноп от слънчеви лъчи.
Снага
изящна с горда поза
и знак с пленителни очи.
Мечта
си моя, нова сила
и от пчелата- капка мед.
Бъди
до мене моя, мила,
в живота кратък и проклет.

И тъй със тебе под небето
ще тлъгнем нявга без плътта
и все нагоре там, където
живот ни чака...след смъртта.