автор: Rodenavlotos

По триста стъпала се изкачих нагоре,
а ти по триста стъпала надолу слезе,
за да се срещнем на една агора.
А времето-проклетото, език оплезило,

търчеше подир нас, за да попречи
на тази среща- дяволско изчадие,
която, според клетвите изречени,
ще ни подсигури местенце в Ада...

Но ние нищичко не забелязвахме,
тъй както става на любовна среща.
След време щяхме дълго да разказваме
и всеки щеше да прибавя нещо.

Но в този миг това, което виждахме
бе шеметната бездна на очите ни
и всяко петънце от тях зазиждахме
във паметта- паноптикум на дните.

Защото чувствахме- не ни е писано
да срещнем любовта в това си тяло
и бяхме пренебрегнали орисниците.
На следващата щяхме да сме в бяло.