автор: 0805

А в кварталната ни улица крадат череши
някакви нови хлапета...
Дж. Балашевич

Градинката пред блока във квартала
е същата като градинката на баба –
иглики и кокичета флиртуват
с прасковата, в бяло нацъфтяла.

Играят на стражари и апаши
спомените ми, във къси панталони,
ароматът на мекици и на детство
ме настига, викайки: „Ти гониш!”

Слънчев лъч ме близва по косата.
Знам, че баба ми го е изпратила –
да ми даде филийка хляб. И ябълка.
И още пет – за моите приятели.

Сърцето ми подскача като детска топка
в игра на ръбче. Търси най-високия бордюр.
Щом отскочи, ще го хвана във прегръдка,
да се стопли. И със сигурност ще победя.