автор: apostola

От любовна глътка съм създаден
между майка ми и татко посред нощ.
И на тях съм аз до днес отдаден,
като техен първи син- добър и лош.
Бях добър.Не ги веднаж ядосах.
Бях послушен и във всеки божи ден.
В бой словестен думи не кръстосах
между двамата родители и мен.

С почит и достойнство ги посрещах.
С двойна почит ги изпратих вече там...
Сам, че ще остана се досещах.
Ето на:в годините останах сам.

Лош съм, щото вече ги забравям.
Споменът ми избледнява всеки ден.
Всичко във сърцето си заравям.
На забравата оставам аз във плен.

Но ги следвам вече по петите,
щото моят ред е да отида там.
Пак добър, като преди ще бъда-
обичта си ще им дам до грам.