автор: kasiana

Не е днес време за любовни думи.
За вино е, че мъката ни дави –
лисỳгери завзеха родни друми..

А бяхме силни, смели вълкодави…

И бранехме земите си извечни,
предвождани от бели еднорози,
долитнали от светове далечни.

На слънцето от златните чертози.

И слели дух, те с кановете наши,
разсъмваха на миналото свода…
Ни звяр, ни враг успя да ги уплаши.

Защото бяха царствена порода…

Но днес сме само мрънкащи старчоци,
вторачени във турски сериали…
Не помним на Паùсия уроците…

И четвърт век сме живи, но заспали…

Пишуркаме си думи лекокрили.
И ах и ох от тях се леят кански.
И няма кой да опне смело жили.

И да запей „Стани, юнак балкански!”