автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Боли ме да те гледам свел глава,
протегнал длан със ноктите назъбени.
Боли ме, че протегна ли ръка
във джоба си напипвам само шевове наръбени.
Днес малка милост нямам да ти дам,
по страшно -
не мога да даря дори надежда.
Днес силни са и не изпитват срам,
във детството им някой съвестта отвежда
и ето те не чувстват нищо вече,
и Стълбата ги води надалече,
сърцата им са чисто злато,
разбираш ли студен метал,
мечтите им дълбоко блато,
а мислите приспани в кал.

А тук оставаме истински Човеци,
със истинските страхове...

***
...кажи, ядеш ли стихове...