автор: Bockpece

Този луд, луд ден...
От терасата се открива
просторът с шарената черга,
здраво защипана отляво – със изгрева
и отпуснала му края – със залеза.

Тази нежна, нежна нощ...
От терасата
просторът се е принизил
до белотата на торбата
с дупка за луна.

Тази ничия, ничия жена...
На терасата,
при всяко разсъмване,
къса от простора
чаршафи свидетелства
след мнимия рай(съвет) на нощта,
събира ги в калъфки за възглавници
и ги запечатва –
до поискване.