автор: Valens

Плашилото си имаше бостан
със тикви кухи, кръгли и големи,
изпъчено на селския мегдан
четеше речи вещо подредени.

Плашилото си имаше бостан
и свраки, пред които да се перчи,
а тиквите с възторг и поглед ням
приветстваха го в скъсани калеври.

Плашилото си имаше бостан...

А вятърът хихикаше доволно
видял чрез този сламен глупоран
възможност за изява кукловодна.

Подсмихваше се вятърът щастлив
и дирижираше суетното плашило
с похвали и със клечица кибрит.

Обран бостанът гладен си заспива...