Зарових те дълбоко в тъмна нощ,
звезди прободох, светлина да няма.
Луна обвих в сянка на душа,
очи затворих и простенах тихо ...
Сърце изтласка самота.
Реших и го разрязах,
а след това го разпилях,
не ми е нужно вече цяло,
разкъсващо се в толкова тъга.