автор: rumpel

Зазидах ти сянката в стих!
Макар че за теб смешни бяха,
аз в светли слова преоткрих
дома ти и твоята стряха.
Заключих духа ти в слова!
Макар че от него отсъстват
добрата до стон синева
и свода на юли откъснат.
Пази се от думите ти!
Такива послания носят,
че щом ги затвориш във стих
по-силно болят от откоси.
По-силно горят от куршум,
попаднал направо в сърцето.
Покоят превръщат в тайфун,
тайфунът - в покой сред морето…