автор: zaltia

Уж мартенски, но пък сибирски вятър,
вледенява бързо пътят във нощта.
Снежинките танцуват в магистралния театър,
а осветителят на сцената- е моята кола.

Мърка тихичко японският мотор,
сгушена до мен е най- прекрасната жена.
Шаде с любимата ми- "King of sorrow",
пътуването ни изпълва с красота.

Тихичко стопявам километрите,
някъде във времето, но близо е целта.
Музиката хармонира със снежинките,
и допълва нежно споменът за вечерта.