автор: ladyinblack

Отваря плахо вратата. Влиза и смутена от усещането, че е прекъснала някаква особено важна дискусия, сяда на един неугледен стол от последните редици в залата. Естествено, той издайнически проскърцва. Още никой не знае името й, но един по един всички погледи недоверчиво и същевременно с нескрито любопитство се вперват в нея.
Четири секунди пълно мълчание, прекъснато от нечие досетливо "Заповядай", което облекчително прекъсва дискомфортното усещане, че не си е на мястото си. Вали. Елегантно и на верев. Дъждовните капки като светлинен гребен разресват тъмните коси на неспокойната нощ.
- Аз...
Навън заплющява бясно и с призрачна настойчивост водните пръски започват да трополят по прозореца.
- ...за курса..ъъ..сбирката, за Обществото на... - опитва да обясни присъствието си, разбрала, че времето вън и бъртвежното оживление в стаята са заглушили думите й.
-Да, да, ние сме. Или поне се опитваме да бъдем - неуспешно се опитва да оригиналничи един от младите писатели. -Как се казваш?
-Нося няколко мои творби, но не знам...сякаш нечула въпроса започва да се приобщава към необичайната атмосфера новата гостенка.
-Ами, чудесно! Регламентът е следния...В това време на вратата цъфват още две ухилени мутри от познатия контингент млади дарования.
-Всъщност няма регламент. Разсеяно продължава нашият герой, втренчил поглед в изящно дишащата блузка на девойката. Става му топло. Непреодолимо топло. Присяга се да остави настрани листите и овехтялото сако, подарък за една Нова година от жена му, но ето, вродената му непохватност е виновна за падналите му това време очила на пода. Дано не се е пукнало стъклото, мисли си. Всъщност изобщо не мисли това. Мисли за нея. Новодошлата. Как и беше името? Мамка му, тя дори не се представи! И по-добре май...Уф..красива е! И вече усеща как с нежна прозрачност ръката й неволно докосва неговата - косматата, грозната. Усмихва се размечтано, но се сепва и започва да се оглежда дали някой не го е сварил по белите гащи на разгаданите му фантазиите. По дяволите, тук няма климатик, връща се в реалността набързо, усетил как кръвта му циркулира в неконтролируем кипеж. Вълненото резедаво пуловерче с бод деколте няма как да се съблече само и дори усеща, че още по-притеснително се е впило в тялото му.
- Била ли си в някоя школа до сега? Къде публикуваш? - ето, отново тази пуста нерешителност. Някой вече е започнал да разпитва момичето. Неговото момиче. Неговото ли? Та той още не знае името й.
-Аааа, егаси! Много е яка тази саварина. Топи се. Кой я прави?
-А, не купени са...Ей тука, до Синьото пазарче- прописква познат женски глас.
Но кой може изобщо да се вълнува саварини в тоя момент!? Слепи ли сте, ве? - недоумява чиновникът с лирична душа. И отново стрелка поглед към въпросната блузка. И малко по нагоре, и малко по-нагоре. Да...Очите й...Е, няма такива очи! Светли, но бездънни, не, всъщност са...Зелени или тъмно кафеви? Абе да не си е сложил по погрешка очилата на оня пианист. Няма значение. Жестоки са! Очите...Примамващи. Ъъъ...очи като...И колко е по детски луничкова кожата й. Чакай, той не харесваше лунички. Ама тези са хубави. Много симпатични даже...Ах, как му се иска да ги преброи!...Небрежно надвесен над нея. Да ги докосва с кокалестите си почернели пръсти и да пресмята колко лунички са необходими от тук до Луната...Толкова бе добър по математика. Беше най-редовният участик във всички училищни олимпиади. И колко пъти го награждаваха...Откъде се захвана с това писане на дърти години!? Дърти. Та нали се води още млад писател. Поне с тази идея бе въпросното Общество, в което членуваше. И косите й...Да, косите й. Сякаш са попили цялата, макар оскъдна светлина в залата и само очакват той да ги погали и да ги вдъхне, ведно с парфюма и`. Прелестна е! Прилича на...И устните - същински корали. Що за глупост!? Какви ти корали. Тъпи клишета. Толкова са меки и пухкави.Трябва само да ги целува, целува, целува...Защото са като...Като..Защо не му идват думи сега? Защо не му идват думи?!! Можеше ей-така, на коляно поне един стих да и` напише.Поне едно куплетче, мамка му...Да я причака на тръгване в коридора и да и` го подари с невинна усмивка. Да й го тикне в ръката с ученическа небрежност по стълбите, подсвирквайки... Дали ще му обърне внимание? Тя - неустоимата, малката, сладката. Баш на него - дръвника, по-скучен и от учител по ядрена физика. Пуловерът е виновен! Тъпият резедав пуловер, чиято плетка сам си избра, за да спре посещенията на майка си и безкрайните и списания с модерно ръкоделие. И другите - те са виновни. Всички тия смешни муцуни с дребните си възможности, дето се мислят за голямата работа. Тя е голямата работа! Тя! Добре де, още не беше я чувал дори как пише. Но беше чул как диша. Как потрепва примамно сатенената й блузка и се размърдва карамелената плът под нея. И да, голяма работа е! И непременно щеше да я пита за името. Дори се опитваше да го отгатне. Дали не са се срещали някога, някъде? Да я попита? Не, тъпо е.
-"Душата моя търси зажадняла обратен път след тягостна раздяла"
Тая пък какво разбира от поезия?! Дрън-дрън ярина. Девойката пред него е поезия. Истинска. Такава дето няма нужда да я обличаш с думи. То, ако питат него и с дрехи няма нужда да я обличат...Девойката де...
Дали има трийсет? Прилича на осемнайсетгодишна с това тяло. Ама нищо чудно да изтърси след малко, че има две-три деца и един-два брака за гърба си. Ама луд ли е? Кой ще изпусне такава жена? Какво пък – и той е женен. Ако трябва...А тя защо изглежда такава притеснителна?Хм! И как издайнически се плъзва тази руменина по бузите й и скрива всичките онези неизброени лунички. Не, той е притеснителният! И за какъв се мисли - за големият писател? Много важно, че му дадоха няколко награди от литературни конкурси...Много важно,че...
- Колеги, някой друг написал ли е нещо по темата? - провиква се водачът на стадото и опитва се да овладее хаоса от шумни шепоти за всевъзможни неща, но не и свързани с целта на мероприятието. Абе за тия хора барчета няма ли, като не им стигат социалните мрежи? Възмутено отпива някво блудкаво вино, с каквото предния спечелил вътрешното състезание за най-въздействащ текст черпи. Ох, а каква върла ракийка има вкъщи, дано тъщата да е направила от онова специалното мезе. Ето - и неговите мисли заблуждаха в съвсем други посоки. Дали да не...Абе, тая новата, спор няма - страшно парче е! Цц.Та докъде бяхме стигнали? А, да! По темата.
- Някой помни ли каква беше темата?
-Предлагам всеки да...-айдее ее, па тая се накъса пак с нейните предложения.
-Сигурно не е от града, не чу ли с какъв смешен акцент говори? Пък как се е гримирала, пф - почват злобничко с клюките двете кокони-поетеси, който не могат да се сдържат да не изкоментират Новата.
Пък ако се видят те на к`во приличат. Ама нейсе...Кой се интересува от тях като има такова новоявление тук за изучаване...
-Ъъъ, такова...аз носех едно разказче тука, не е по темата. Ама ако иска нашата гостенка да каже нещо за себе си, да ни порецитира - (егати, к`во мазно прозвуча).Сега ще го помисли за противен чичка. А той е дипломиран физик, квалифициран преподавател той е. Тя е...
Девет и девет. Дали не е знак? Колко часа вали? Ще повали ли още малко, че да и предложи да я хвърли до тях с колата? Какви глупости само му минават?! Та той няма кола, след като му я ботурясаха ония идиотини, на които я бе дал с пълномощно. Пък и децата. На кой от двамата хубостника трябваше да обяснява тая вечер за класното по...? Или трябваше да купи кайма за някакви пълнени пиперки? Погледът му отново се зарея по силуета на момичето. По дяволите! Какво по-важно може да има сега от това да я съзерцава и римува всички смисли с неизвестното й име.
Пиюмн.Пиюм.Тъпи банки. Не спряха с техния тормоз. Ще си платя вноската, когато мога. -взе да нервничи, по повод получения по никое време sms. Учител съм, да не съм нефтен магнат.
„От половин час съм в залата. Ходих до Верчето и реших да мина, да те взема. Ти нарочно ли се правиш, че не ме познаваш, или?...“
Господи, жена му! Не! Някой се ……….с него. Тя не беше ли тая вечер на тае-бо? Целият пламна ужасен.
Тъпият резедав пуловер. Как стяга и бучи. Глупава непозната! Как само...

(2012г. по тема от Общество на младите писатели-Варна)
п.с. моля, бъдете снизходителни към съдържание и оформление, не съм писала разкази...