автор: apostola

Едно дете на тротоара
ме гледа умно във очи.
И то сега ще ме накара
от милост да ми загорчи.

Погалих русата косица,
по бузката го щипнах аз
и покрай другите дечица
попита ме със тънък глас:

"Видя ли моят татко, чичо?
За мойта майка чули ти?
Той- моят татко, беше Ичо,
а майка с ангели лети."

И буца в гърло ми заседна.
Погалих пак това дете.
Българио, сега си бедна
и твоите деца са те!

Подадох му една паричка-
очите светнаха му тук.
И почна детската игричка
край кофа пълна със боклук!