автор: vania_vasileva

Мракобеска Пулева си беше съвсем обикновено дяволче - с малки рогца и лъскави копитца, с прилежно вчесана червена козина и очи като костилки от гръцки маслини. Съвсем порядъчно, петоразделно, напълно тривиално дори дяволче. Имаше си и мечти - искаше като порасне и стане на около 5 хил. години да оглави собствена секта, в която да правят жертвоприношения по пълнолуние; да има златна демонична карта, с покритие на самия Сатана…. Ей такива, съвсем естествени неща.
Но всичко се обърка. На нейния първи изпит за демоноспособност…..

……

Тя пристъпи в сумрака. Зад катедрата стоеше журито от най- злите, продажни и мързеливи преподаватели, с които училището разполагаше. Тоест върха на купчината с ….хм…..отпадъци.
- Мракобеска Пулева!-изрече гробовен глас зад катедрата.
- Тук!-обади се плахо тя, след което се опомни и приложи протокола - О, Ваше Смрадливище, Вий, безумни Мазниглавнико….
- Хайде, хайде, стига! Не е необходимо да ме ласкаете вече..-изхърка Главният изпитващ - Точки за лицемерно блюдолизничество не се присъждат вече… Но държа да отбележа, че опитът си струваше.
- Благодаря, Ваше Злонравие!
- С моите достопрезирни колеги, решихме каква ще бъде окончателната ви задача за привеждане в ранг. Смятаме да ви дадем нещо от раздел "Митични неблагополучия", глава "Деца - Идиотчета". Целта е да следите за точно привеждане на сценария. Трябва да принудите две напълно невинни дечица да извършат убийство - на злата вещица. Някакви възражения?
- Съвсем не! - какви възражения! Тя почти се усмихна. Едва ли можеше да и дадат по - лесна задача.
- Добре, елате до катедрата и вземете входа си.
Мракобеска се приближи и весело грабна свитъка с координатите. Изрече някакво заклинание и след звучно : " Пуффф!" се разтопи в смрадливо облаче.
- Мислите ли, че постъпихме добре с горкото дяволче?- попита скърцащ като ръждясали панти глас.
- Ми че на някой пука ли му? - отвърна друга черна фигура и из залата се разнесе весел кикот.
……….

Мракобеска се материализира в една есенна, но по никакъв начин злокобна гора. Слънцето весело прозираше през клоните, птичките къдреха любимите си песни, мравките бързаха необезпокоявани по своите си работи. Тъй като все още не беше усвоила прехвърлянето както трябва, тя тупна тежко на задните си части. Поизправи се, изтупа черната си мантия ( естествено с червен хастар ) и предвидливо реши да си остане невидима за околния свят. Не искаше да стряска с външността си двете деца, които трябваше да се намират някъде наблизо.
- Стига бе, Гретел !- чу се наблизо отчаяно хленчене.-Омръзна ми вече тая игра!
Дяволчето се приближи към звука. И направо не повярва на очите си. Пред погледа на Мракобеска се разкри малка горска пътека, върху която се намираха момче и момиче. Двете русокоси главици, както сините очи и несъмнената прилика загатваха за родство между тях. Но не това я изуми, а начина по който ги сварваше…
- Хайде, стига си мрънкал! Нали беше гладен, Хензи? - ако умрялата скумрия можеше да говори, сигурно щеше да прозвучи по - топло. - Какво стана, умори ли се шишко вече?
Гретел стоеше на няколко крачки пред брат си със самун хляб в ръка. Хензел от своя страна се беше проснал в праха и събираше с уста трохите, които тя му подхвърляше.
- Добре ,како, нали се извиних вече? И на теб, и на Ненагледната….какво да направя? Много беше бърз Дърварят, да му се не види и старчока. Казах му аз да стои мирно и да не вика, а той хукна да бяга.
- И ти…-изсъска подканващо сестра му.
- И аз награбих Ненагледната и му отсякох главата…-каза примирено Хензи.
Гретел повдигна една огромна, явно тежка секира, на която досега се подпираше ( и която Мракобеска в своето неведение считаше досега за тояга), приближи се и подаде крайчето на брат си.
- Целувай…така- изказа тя задоволството си от смирението на Хензел, след което едвам повдигна секирата си с съсухрените си и тънки като клони ръце и зашептя - Да, да, трябва да се нахраним. Трябва да сеем смърт, Ненагледна! На изток трябва да вървим, при бабата, при къщата от сусамки и езерото от боза…
- Ама нали вече бяхме при бабата на онази фукла, Шапчица Червена….
- Млък, шишко! Или искаш още трохи? - гласовете бавно заглъхваха, докато децата се отдалечаваха по горската пътека весело трополейки с дървените си обуща.

Мракобеска дишаше тежко и едва вярваше на очите си. ТОВА ли бяха невинните деца, които трябваше да подтикне към убийство на вещица? Че и Джак Изкормвача ( нейният учител по френски) би изглеждал като душица сравнено с тези…тези… то и думи не успя да намери. Пое си дъбоко дъх. Поне изпитът се оказа лесен…май… Само трябваше да следва малките изчадия и да се увери, че работата щеше да бъде свършена както подобава. Затова пое по стъпките на Хензел и Гретел - все по-дълбоко, по-навътре в гората… Докато се озова пред малка схлупена къщурка, която отдалече разпръскваше сладък аромат, а до нея захарни петлета се къпеха в езеро от вкиснала боза….
Децата вече чукаха на ниската портичка, когато Мракобеска ги настигна. Пантите тихо изстенаха. Вратата бавно се отвори и от мрака се чу старчески глас:
- Имам си вече абонамент за "Папарак" и "Cosmopolitan", деца.
- Ама ние не за това, добра жено - усмихна се мазно Гретел и бързо подпъхна крак между вратата и касата като същевременно успяваше да скрие Ненагледната зад гърба си.
- Нямам и ливада за косене, деца, а Шаро отдавна вече се пресели отвъд. - въздъхна старата дама - Но имам негови снимки и кана с горещ шоколад - прошепна с надежда тя.
- Снимки,а? Ама ние обожааааваме снимки! - Хензел и Гретел разтеглиха устни в хищни усмивки. Мракобеска можеше да се закълне, че и Ненагледната се захили с тях.
- Емии, влезте тогава, деца.-Вратата се разтвори и разкри безброй кувертюри, плетени възглавнички и гоблени, които старата дама беше кътала с години.
Хензел , а после и Гретел, която влачеше секирата зад гърба си, влезнаха в уютния дом. Мракобеска не можеше да повярва, че това се случва! Е, нещо не беше наред! От вътрешността се чуваха отчаяните писъци на старицата, шум от борба, чупене на старинни сервизи и гласа на Гретел:
- Не бягай, бабке! Не можеш се скри от Ненагледната!
Мракобеска не издържа. От емоциите забрави да поддържа своята невидимост. Отвори вратата и насочи всичките си сили към децата…

……..

- Даммм, жалко… -констатира Главният изпитващ- а имаше потенциал…
- Така е..-съгласи се друга мрачна фигура. - Винаги Го правят, все отмъкват най-ценните кадри..
- Е, нали и Те имат нужда от свежи попълнения -обади се трети забулен в тъмнина член н а комисията.

…….

-Е, как си сега? - една бяла, озарена фигура се надвеси над Мракобеска.
-Ами ,добре, св. Петре. Добър трик, но пък да се преструваш на старица?!
- Винаги има ефект!- намигна той.
- Предполагам.-Отвърна тя и потри заченките на своите нови крила…