автор: rumpel

От приказка излязъл, сякаш дракон,
ти грабна ме и с тебе полетях.
Развихри се в живота ми разплакан,
дари ми сто бленувани лета.

Добре дошъл, ти, драконе горянин,
осмислящ моя скучноват живот.
Това съм аз - разумната Румяна -
с косите си премела твоя под.

Щом трябва, ще остана в пещерата
да пазим живоструйния поток,
от който блика не вода, а злато,
и който е последният урок,

че обич идва в ден така нечакан
и с може би незначещ нищо зов.
Аз цял живот мечтаех този дракон!
Заричам ти се, драконе, в любов!