Накарай думите си да ми говорят –
ти ми говориш,
а те мълчат.
Сега живея почти по спомен...
...и тъй далече
от твоя път.
При мен са твоите мълчаливи думи.
Не са ми нужни –
парченца лед.
Аз се опитвам да се събудя.
И да се стопля...
...почти без теб.
Не! Не оставай при мене телом –
не искам тяло,
дай ми душа!
И докажи ми своята смелост,
не с мъжка сила...
... с една сълза.
И докосни ме тревожно плахо,
с тази несигурност –
на момче,
с нежната обич на скъп приятел,
с пулса на влюбено
нощно щурче...
И под задъханите цигулки
ти ме изпивай –
почти без свян.
Аз като граховата шушулка,
ще се разтворя –
молитвен храм...
От всяко семенце, ще поникна
и оплодена,
ще давам плод,
с твоите думи – две думи-скитници.
Думи за страст...
... и почти за живот...