Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 736
ХуЛитери: 0
Всичко: 736

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлънчоглед В8
раздел: Поезия
автор: Bockpece

Беше изхвърлил четките
(кукувицата изпи боите),
опушил стъклото на монокъла,
подострил мекия молив
(без намек за цвят)
и
от новолуние до пълнолуние
рисуваше едно и също
слънчево затъмнение –
окото си.

Остане ли без молив,
рисува с ножица –
кръгли дупки
в белия картон.


Публикувано от anonimapokrifoff на 05.03.2014 @ 09:40:45 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Bockpece

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Стрелката
автор: nickyqouo
317 четения | оценка няма

показвания 5513
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Слънчоглед В8" | Вход | 5 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Слънчоглед В8
от kristi на 05.03.2014 @ 16:10:10
(Профил | Изпрати бележка)
Много в твой стил и... хареса ми!

П!!!


Re: Слънчоглед В8
от Bockpece на 06.03.2014 @ 14:10:25
(Профил | Изпрати бележка)
благодаря, кристи!

]


Re: Слънчоглед В8
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 05.03.2014 @ 12:54:48
(Профил | Изпрати бележка)
С това изяде молива, изпи мастилницата и счупи калема на две. И как да те коментирам, няма! Тъкмо да не ми кажеш "бля, бля" :D


Re: Слънчоглед В8
от Bockpece на 05.03.2014 @ 15:43:59
(Профил | Изпрати бележка)
еее, сърце не трай да си затрай :))

]


Re: Слънчоглед В8
от daro на 05.03.2014 @ 10:31:22
(Профил | Изпрати бележка)
слънце на черно, око за материята, маска на призрак, очи - бездни на бяло поле...

Айде, ти си нататък... ако въобще има смисъл! :)


Re: Слънчоглед В8
от Bockpece на 05.03.2014 @ 10:41:48
(Профил | Изпрати бележка)
какво мога да допълня след изказването на професионалист :))

]


Re: Слънчоглед В8
от Rodenavlotos на 05.03.2014 @ 10:24:18
(Профил | Изпрати бележка)
Да, струва си едно такова око да бъде рисувано и обезсмъртявано отново и отново, с всички средства. Уникално е.


Re: Слънчоглед В8
от Bockpece на 05.03.2014 @ 10:41:16
(Профил | Изпрати бележка)
едва ли :)

]


Re: Слънчоглед В8
от missana на 05.03.2014 @ 10:15:09
(Профил | Изпрати бележка)
Навеждаш ме на мисли, Воскресе, че писането на поезия е занимание самотно. Няма правила, няма дефиниции. Единственият истински критерий е: въздейства ли написаното. На мен, в случая - да!

Поздравление за текста!: Мисана

P.S. И дано, след като приключиш да рисуваш с ножицата върху белия картон, да не продължиш да рисуваш и върху мен.


Re: Слънчоглед В8
от Bockpece на 05.03.2014 @ 10:40:35
(Профил | Изпрати бележка)
самотата е естествено състояния, въпреки че човекът е социално животно. колкото до поезията и самотата, има едно течение "тихи поети" :)

]


Re: Слънчоглед В8
от missana на 05.03.2014 @ 11:01:10
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за споделените мисли за самотата. Добре го каза - "самотата е естествено състояние". Що се касае до течението "тихи поети", то искрено се надявам постепенно да се впишем в него, защото доскоро, по един нелеп /бих казал начин/, можехме да бъдем причислени от някои към друго едно течение - на "шумните поети". Искрено се надявам, че тези времена, в нашите отношения, вече отминаха.

]