автор: apostola

Защо към мен
очите си обръщаш?
В сърцето ми
защо се пак завръщаш?
Забравила
си първата раздяла
и мъката
дори не си видяла...
Защо сега
в душата пак ми ровиш?
Отново ли
желаеш да ме тровиш?
Защо и пак
към прага ми пристъпваш,
по нервите
със токчета да стъпваш?

Но този път
аз гръб ще ти обърна
и както знам
така ще ти го върна!