автор: DoriN

Родино мила, свидна и прекрасна,
над теб зората е най-ясна!
Пред твоите нозе се скланям,
с ‘сърцето си пред тебе се прекланям,
пред подвига на нашите деди,
пред красотата на земите ни,
пред твойте порти багрени и живи,
пред пътищата ти и чудни, и трънливи!
Вървя по теб и тъй се възхищавам,
че всичко друго на света забравям
и радвам се на всеки миг
от твоя подвиг най-велик!
Родино свята, твойта красота
изпълва смисъла ми за света!
О, нека само, тебе Бог те пази
от завист, зло да те опази!
Да никнат твоите гори,
които Бог от Себе си дари!
И нека твоите пътеки
да носят радостта вовеки,
че славни твоите дела
да дават пример на света!