автор: ATROPA

Не казал на никого за откритието си и си направил лира от роги на сръндак, като в рогите поставил подковообразния магнит, а по средата опънал седемте медни струни.

И всъщност лирата представлявала подковообразен магнит със седем медни струни по средата, като намотки в един съвременен генератор за ток.
И когато Орфей докосвал струните по тях потичала неговата енергия, която благодарение на силовите линии на магнита можела да бъде хилядократно умножена, а с гласа си, като по проводник да я изпрати, където си поиска.
И най- важното след като открил, че едноименните полюси на магнита се отблъсквали, а следователно и на орфеона, разработил начин по-който да се свържат с едноименните си полюси чрез отворените си струни.
И тогава енергията, която щяла да се освободи щяла да бъде огромна. Той си е представял, че такъв термоорфеонов синтез протича в недрата на слънцето и осигурява енергията излъчена от него в пространството. И си е мислел, че един ден ако хората овладеят този процес, ще могат да го използват, като източник на благоденствие.

А може би и на обратното.
Да си разрушат планетата, което за жалост е по правдоподобно.