автор: Bockpece

Защо плачеш?
Та това е само филм –
“Голямата илюзия” за малките неща.
Защо плачеш?
Та това са само думи –
поезия за четири ръце,
които преброиха заедно бадемите*.
Защо плачеш?
За онзи, там на ъгъла,
делящ остатъците от вечеря
с родилата в краката му
бездомна кучка.
Защо плачеш?
За момичето с цигулката,
превърнала пространството
около себе си във Covent Garden.
Разплаках ли ви?
Та това е само песен,
наречена за краткост “Усмихни се”.
______________
*П. Целан, Преброй бадемите